Изложбата „Тя, жената – любов и вдъхновение“ бе открита на 19.07.2013 г. в новата частна галерия „Поморие“ – един прекрасен „оазис“ на артистизма и творчеството, разположен в самия център на град Поморие. На нея бяха изложени 19 творби (включително два триптиха, т.е. общо 21 картини), всички, посветени на вечната тема – жената. Всяка от картините беше изпълнена с различна техника – сух пастел, акрил, масло, разнородни естествени материали. Изложбата постави началото на мой авторски проект, озаглавен „Когато жените творят, градовете оживяват“, чиято цел е в продължение на седем години да представя изложби на жени – творци, които чрез своето изкуство изказват подкрепата си за кандидатурата на гр. Бургас за „Европейска столица на културата – 2019“.
Изложбата „Тя, жената – любов и вдъхновение“ беше открита от Ани Мерджанова – собственик на галерия „Поморие“. Ето какво каза Ани при самото откриване на събитието:
Уважаеми дами и господа, имам честта и удоволствието да ви представя госта на нашата галерия Емилия Николова. Емилия е съвременен български художник, който провокира със своята нетрадиционност, креативност и новаторски подход. Но тя е и преподавател в един от елитните български частни университети – Бургаски свободен университет. Кой казва, че хората на науката са скучни? Дали това клише е валидно в Бургас или отново "хората на Бургас" доказват, че морето е вечен вдъхновител – както за развиване на творчески стремежи, така и за общуване чрез неповторимите методи на изкуството – но не чрез менторството на строгото научно дирижиране на мисълта, а чрез вълшебното "интригантство" на багри и цветове, форма и фантазия, сюжетност и експресивност, преплетени в мистерията на неподправеното рисуване, спонтанното общуване с публиката и любовта към непресъхващия извор, наречен живот?
Повече от тридесет години Емилия твори именно в прегръдките на този вечен вдъхновител – морето, което в нейните картини излиза извън елементарната сюжетност на морската импресия и вечната борба между красивото и грозното, удовлетворяващото и безпощадното, вечното и преходното. В душата на художничката едновременно съжителстват наука и изкуство, поезия и творчество, рационалност и художествено вдъхновение, лиричност и строга научна балансираност. Може би тези ѝ многостранни качества са следствие от нейната зодия – зодия "Близнаци", или по-скоро са потвърждение на старата максима, че: "Едно изкуство никога не идва само"?
Пример за това е и творчеството на Емилия Николова. Още от малка тя е почувствала привързаността си към живописта и писането. Години наред е съчетавала багрите на природата с изискания шепот на словата. Всяка нейна картина е един отделен свят – тя непрекъснато експериментира с различни техники и различни материали. В някои от картините ѝ откриваме финия детайл на акрила или нежния нюанс на сухия пастел, а в други – дълбочината на маслото и многопластовостта на "живата" материя. Но както казва самата Емилия: "За някои неща човек трябва да узрее, трябва да извърви пътя си, трябва да завие понякога на ляво, друг път на дясно, само за да достигне до убеждението, че е тръгнал в правилната посока". Попадайки в света на нейните картини и книги, човек си задава логичния въпрос: "Как в една личност съжителстват толкова творчески заряди – всеки със своята различност, цветност, колорит, нежност и емоционалност?".
Творбите на Емилия Николова вълнуват със своята свежест и пъстрота, със своята нежна палитра от цветове и абстрактни сюжети, със силата и неприкосновеността на женските образи, вплетени в мрежа от чувство и хармония, женствена магия и страст, романтика и дълбока човечност. Преобладаващата част от нейните картини гледат с големите, като че ли вечно търсещи женски очи, в които всеки човек може да открие смисъла на живота – такъв, какъвто е. Всяка една от творбите на Емилия представя жената като онова природно съвършенство, което е създадено от Бог, за да вдъхнови художника. В повечето от тях се улавя не само израза на женските очи, но и тяхната душа - душа, пресъздаваща овалната и нежна топлина и изящество на женската същност и природа. Цялостното послание на изложбата е едно "живо" доказателство, че тя – жената, е не само любов, примесена с метафизична магия, но и уникално и неповторимо творение, търсено и намерено във всяко цветно художествено произведение. Във всяка от представените картини авторката е търсила както различните образи на женската духовна вглъбеност и смирение, така и онова творческо съпреживяване с красивото и вечното, съзидателното и възкресяващото, омайното и властващото, които изпълват живота на всеки творец, придават му нов цветен смисъл и ново житейско превъплъщение. Ако перифразираме думите на художника Огнян Кузманов, смело можем да кажем, че: "Картините на Емилия Николова не създават портрети на жени, а намират собствени идеали, неповторими образи на Мадони, уникални цветни илюстрации на Майката-природа", защото именно очите, които ни гледат от всяко платно са прозорецът, през който се опитваме да надзърнем дълбоко в душите и сърцата си.
Женските образи, в изложбата "Тя, жената - любов и вдъхновение", носят онова смислено послание в погледа, което ни доближава до Бога, създава поле за изява на нашите човешки пориви и стремежи, отваря нови хоризонти и непознати, но очаквани прозрения. Това не са само “икони на любовта”, но и "икони на съзиданието", които ще пазим за дълго в сърцата си - олтарът на нашите чувства, емоции, вълнения и човешки стремления!
Емилия Николова е автор, който говори за своите книги и картини с еднаква любов, любов, която като че ли струи от всяка написана страница и от всяка нарисувана картина. Художничката оприличава своето изкуство на оркестър, в който тя едновременно е и диригент, и изпълнител. "Както хубавата музика не може да се получи само с един инструмент – в добрия оркестър трябва да има и китара, и барабани, и пиано, и тромпет и още редица инструменти – така и картините на един творец не могат да бъдат "заключени" само в един стил, в една цветова или сюжетна гама. Същото правило важи и при писането на книги" – казва Емилия.
Картини на Емилия Николова са притежание на любители на изкуството от Мексико, Русия, Великобритания, Турция, Испания, България и др.
А ето какво сподели и известният бургаски художник Йордан Петров, който направи блестящ анализ не само на творчеството ми, но и на всяка от картините, които бяха включени в изложбата:
Емилия Николова е художник, който е овладял умението да не парадира със своя талант, действие, така присъщо на хората, минали през академична подготовка. Тя показва чувство към онова, което я вълнува и което провокира творческата и душа. В нейните картини прозира желанието и да покаже красотата на женския свят с неговата чувственост, поведение и характер.
В изложбата „Тя, жената – любов и вдъхновение …“ виждаме някои композиции, които дават усещането за декоративна форма и съчетаването и с различни материали. Художничката използва разнородна техника, която успява да вплете в собствената си чувствителност, изразена чрез различните женски образи, които ни представя. Основната и сила е в нейната способност да представя своята житейска скромност, но претворена в интимния свят на цветовете и багрите, сътворени от вечния творчески вдъхновител - природата. Вроденият талант на Емилия и дава сили и желание да представя с истинско чувство образите и нещата от живота, които иска да показва на любителите на изкуството. Нейният стремеж да открива красотата, която се е опитала да ни представи чрез тази изложба, е една природна даденост, която не всеки може да улови. Тя умее да намира ключа към душата на хората, умее да развълнува този, който гледа на красотата от живота с очите на ценител. В самото композиране на сюжетите, художничката показва своята неимоверна природна дарба, чувство за баланс и композиция.
Пожелавам и да продължи да работи със същия ентусиазъм и всеотдайност, за да можем да се радваме и на нови нейни изложби – защото тя има душа и душевност, чувствителност и тънък усет, които се надяваме да покаже в следващите си творби. Това може би е тайната на нейното изкуство, което чрез различните сюжетни линии и абстрактно фини детайли, тепърва ще показва това, което авторката крие в себе си – а тя има още много, с което да ни изненада.
