Когато за първи път в тебе се пробуди желанието да твориш, ти все още не си наясно дали това е мечта, фантазия, реалност или предизвикателство. Обикновено това става в детските години. Понякога неукрепналата ти малка ръка намира у дома някой молив или червилото на мама и създава своята първа картина – не винаги върху белия лист, често могат да пострадат и тапетите. Ако мама и тате „имат очи“ да видят твоя талант (няма да говорим за болната амбиция на някои родители да виждат в детето си съвършения творец), те умело могат да те поведат по безкрайния път на изкуството – могат да ти отделят повече време, в което да творите заедно, могат да те запишат на занимания при професионален учител и т.н. Това е обичайната история. В истински живот не винаги всичко се случва като по учебник.
Може би всеки от вас е чувал или чел за художници, които не са изминали този път (въпроса за творческото израстване при скулптурите е доста спорен, но ако някой ми пише по тази тема, с удоволствие ще му отговоря). Обикновено се случва така: човек се занимава с всекидневните си задължения, има някаква професия, която упражнява и от която се прехранва, но винаги вътре в него дреме нещо, което му дава друг поглед към света, нещо, което го провокира в обикновените неща да вижда необикновени образи, нещо, което не му дава мир и покой. Все някога идва момента, в който този човек решава да бъде смел. Какво прави ли? Отива в магазина за художествени материали, купува четки, платна, бои и други интересни и необходими, според него, неща и започва да рисува, т.е. да твори (приложното изкуство също не е за пренебрегване).
И всичко започва да се случва като магия. Ако си посещавал лекции или обучения по рисуване, тъкане, фотография и пр., ти е по-лесно – имаш основа, върху която да градиш. Може да са изминали доста години, откакто си завършил художественото училище, живота те е „хвърлил“ в друга посока, но наученото си остава – то е като умението да караш колело – може да не си се качвал върху колелото години, може да паднеш няколко пъти, може да обелиш коляно, но като тръгнеш, няма спиране. Но ако нямаш тези умения, ако не знаеш откъде да започнеш, ако няма кой да ти подаде ръка, а ти се иска да твориш – какво правиш? Естествено, събираш цялата си смелост и желание и скачаш сам в дълбоките води.
Обикновено първите ти картини (творби) или са пълен провал или се получава нещо прекалено хубаво, което после и да искаш, не можеш да повториш. Ти, обаче, продължаваш да бъдеш смел.
Това е само кратко и надявам се разбираемо въведение към темата за смелостта в творчеството. Следващия път ще ви разкажа за смелостта на някои известни личности. Повярвайте ми, има на какво да се научим.
Едно от основополагащите умения за всеки художник е познаването на базовите цветове. Те полагат щрихите на всяка творба и имат онова омагьосващо излъчване, което първо докосва сърцето на почитателя. Всеки от вас познава тези цветове, но може би никога не се е замислял по какъв начин те влияят на живота му.
Ето една много интересна тема – тема, вечна като света – темата за пола в изкуството. Според мен изкуството е онзи оазис,в който пола е намерил и ще продължава да намира различни превъплъщения – хиляди и дори милиони картини и скулптури, произведения, които чрез своите сюжети, форми, багри и концепции разказват истории, представят култури, разкриват емоции, пресъздават човешки съдби.
Най-големият естествен творец е самата природа. За всеки почитател на изкуството тя е не само вдъхновение, но и учител, провокатор, приятел и какво ли още не. Именно в природата откриваме онези причудливи цветове и форми, които в последствие искаме да пресътворим върху платното, дървото, камъка и пр.