За Дарвин и половия подбор

За Дарвин и половия подбор

Ето една много интересна тема – тема, вечна като света – темата за пола в изкуството. Според мен изкуството е онзи оазис,в  който пола е намерил и ще продължава да намира различни превъплъщения – хиляди и дори милиони картини и скулптури,  произведения, които чрез своите сюжети, форми, багри и концепции разказват истории, представят култури, разкриват емоции, пресъздават човешки съдби. Тук неминуемо историята ни връща към Дарвин и неговите две категории за полов подбор: съперничество между самец и самец и избор на полов партньор от самката. Може би всеки от вас знае каква идея се е застъпвала към този момент – епохата на патриархалното викторианско общество. Напълно в синхрон с нравите на времето се е считало, че самката няма право да избира половия си партньор, защото тази идея сама по себе си би предала много висока роля на женския пол в еволюцията. Развитие на тезата откриваме в различни теоретични постановки едва в началото на 20 век.

За да не споделяме само общоизвестни факти, ще си позволя да ви върна към 1930 година. Тогава в публичното пространство се е появил един биолог и статистик – Робърт Фишер. Той си е позволил да преобърне обществените нрави, застъпвайки тезата, че самката има право да избира своя полов партньор. Нещо повече – Фишер е допълнил тази теория с идеята за неконтролируемия полов подбор – процес, при който се формира положителна обратна връзка между предпочетените от самката черти на самците и самите черти, което довежда до тяхното развитие без никакви ограничения (мисля, че всички сте наблюдавали как мъжкият паун иска да впечатли женската – като разперва опашката си, с което цели да привлече нейното внимание). Един друг учен, Захави (1978), допълва тази теория. Той защитава тезата, че самките избират самци с екстравагантна и физически не напълно удобна морфология затова, защото тя е надежден маркер за качеството на генома (например, доказано е, че само при здравите пауни разкошната разперена опашка може да се поддържа в добро състояние).

Следва развитие по темата – напълно в синхрон с еволюцията в човешки взаимоотношения. Както винаги, в основата на всяка нова теория, стоят учените. Еволюционният психолог Джефри Милър поставя темата за безконтролния полов подбор на нова плоскост. Той защитава тезата, че жените са предпочитали и продължават да предпочитат да създават двойки и партньорства предимно с умствено надарени мъже, а не с посредствени субекти.

Ако попитате защо ви разказвам тази история и каква връзка има написаното с нашите теми (преди всичко свързани с изкуството), веднага ще ви отговоря. Връзка има, и то голяма. Отдавна доказан научен факт е, че артистичните способности, които притежава самецът, са много, много ценни – ценни за това, защото техният притежател е имал и продължава да има привилегията да привлича повече партньори, да бъде повече ухажван, повече харесван, повече желан. Съгласни ли сте с тази постановка?

 

Коментари (0)



Упех!

Вие успешно публикувахте Вашия коментар по темата : "За Дарвин и половия подбор"

Коментарът ще бъде видим след преглед от администратор.

Благодаря Ви!

Грешка!

Моля проверете дали сте попълнили всички задължителни полета!

Коментирай по темата