Първи стъпки в изкуството

Първи стъпки в изкуството

Темата за детското изкуство е интересна, различна, цветна и провокативна- такава, каквито са и самите деца. Тази тема фокусира вниманието и интереса на много специалисти от различни области –художници, психолози, психиатри, педагози, антрополози, археолози и пр. Независимо от опитите, насочени към еманципиране на детската изобразителна дейност (от създаването на първата рисунка и картина до първия професионален творчески контакт) и нейното  превръщане в самостоятелен културен феномен, детското творчество продължава са се развива извън термините на изкуството. Не зная дали ще се съгласите с тази теза, но примерите, които наблюдаваме, доказват именно това.

Тук разговорът (спорът) може да тръгне в няколко насоки. Едната насока е свързана с отговора на въпроса: „Кое е изкуство и кое не?“, а другата с въпроса: „Картина (творба), нарисувана (създадена) от дете, може ли да се счита за истинско изкуство?“. През 1997 г. Рудолф Арнхайм достига до извода, че повечето музейни администратори и куратори споделят мнението, че детското изкуство не е приемлива категория на музейните експозиции. Каква е причината за това?

Всеки възрастен знае, че няма как да очаква една детска рисунка или картина да бъде толкова съвършена, колкото изисква т. нар. „истинско изкуство“. В нея цветовете, багрите, формите, сюжетите и композициите не могат да бъдат на онова високо ниво, което очакват да видят професионалистите. В случая не говорим за рисунката, която психолозите използват в своята работа (един от най-точните и на-често използвани методи за работа с деца с различни проблеми е рисуването – чрез рисунката децата разкриват своя истински вътрешен свят, показват дори това, което не могат или не умеят да изразят с думи), а за рисунката или картината, като проява на творчески талант.

Изобразителното творчество на децата е феномен, който обслужва различни възгледи и хипотези. Ето защо в повечето теоретични изследвания детските рисунки обикновено представят нещо друго, а не естетическа стойност и значение на собственото си присъствие. Тази теза застъпва в някои от книгите си и известният български художник и изкуствовед професор Петер Цанев (1999, 2008).

Както споменах по-горе, още от момента на своето т.нар. „откриване“, детското изкуство се превръща в психологически обект на изследване. Проучванията в тази област дават основание на изследователката Донна Кели през 2004 година да издаде книгата „Разкриване на историята на детските рисунки и изкуство“. В нея авторката застъпва тезата, че възгледите за детското изкуство са свързани с развитието на две основни теоретични парадигми. Първата парадигма Кели нарича "парадигма на огледалото“. В тази парадигма се застъпва тезата, че детските рисунки съдържат образи на нещо друго, освен на обектите, които представят. Акцента се поставя основно върху рефлексивната същност на детските рисунки – това е същността, която дава психологическа информация за интелектуалното и емоционално развитие на детето. За втората парадигма ще ви разкажа следващия път.

 

Коментари (0)



Упех!

Вие успешно публикувахте Вашия коментар по темата : "Първи стъпки в изкуството"

Коментарът ще бъде видим след преглед от администратор.

Благодаря Ви!

Грешка!

Моля проверете дали сте попълнили всички задължителни полета!

Коментирай по темата