Езикът в изкуството

Езикът в изкуството

Говори ли изкуството? Има ли то свой собствен език или взаимства от визуалната инвестиция, вложена в него? Доколко е видим светът в една изящна картина или в една детайлна скулптура? Предлагам да поразсъждаваме малко и по тази тема. Знаете ли, че през не много далечната 1956 година, един все още малко известен човек, Ернст Гомбрих, представя своето виждане по тези теми в Лондон? Четири години по-късно, през 1960 година, именно тези негови лекции стават повод за написването на книгата „Изкуство и илюзия“. Дали е бил прав Гомбрих, защитавайки тезата, че всеки художник се нуждае от изразни средства и тема, които могат да бъдат променяни, може би ще докаже само времето? А може би не?! Ако се придържаме към съжденията на Гомбрих и си позволим да навлезем в по-дълбоките води на историята на изкуството, ще попаднем и на още интересни разсъждения.

За какво всъщност ви говоря? Питали ли сте се как е започнал да се учи всеки художник – дали с първите си опити, датиращи още от детските му години, дали посещавайки различни курсове и школи по рисуване и т.н. и т.н.? А може би пътят е по-различен – например чрез изучаване на творбите на други художници? Често художниците обичат да се взират в детайлите на картините на своите кумири, на своите учители, на своите колеги. Дълбоко се съмнявам, че има художник, който ще отрече този факт. Ако има такъв, моля, нека ми се обади – за мене ще е голямо предизвикателство да си поговорим.

Наблюдавайки картините или скулптурите на своите предшественици, всеки творец прави своите собствени открития, успява да прозре отвъд видното, отвъд първосигналното, отвъд елементарното. Предполагам, че основната част от нас използват този похват (метод), за да достигнат до тънкости, до които не биха успели да се докоснат при директното и внимателно изследване на самата природа. Ето защо мисля, че Гомбрих е бил прав в твърдението си, че „четенето“ на изображенията в картините никога не е автоматично, а се нуждае от предварителна подготовка.

Ако направим аналогия с литературата, няма как да не се съгласим, че четенето на едно произведение би било невъзможно, ако не познаваме азбуката. Така е и в изкуството, мисля си аз.

Доста по-сложно започваме да разсъждаваме, ако си зададем въпроса: „Защо всички хора не възприемат едни и същи естетически характеристики по един и същи начин?“. Отговорът на този въпрос можем да намерим в съждението, че е нужно познание (познанието е в основата на свободата на мисълта и начинът, по който изразяваме себе си – тази теза застъпих в първата част на разсъжденията ми по темата за естетическото удоволствие при възприемането на едно художествено произведение). Познанието е предварително условие за възприемането на всяка картина, скулптура или друга творба. Именно тук обаче излиза един друг проблем – проблема за игнорирането или не на визуалните форми. В дебелите книги по история на изкуството тази тема се поставя като задължителна, т.е. отстоява се позицията, че ако приемем познанието като предварително условие, то по този начин ние игнорираме и ограничаваме до голяма степен значението, което имат визуалните форми сами за себе си.

А какво мислите вие?

 

 

Коментари (0)



Упех!

Вие успешно публикувахте Вашия коментар по темата : "Езикът в изкуството"

Коментарът ще бъде видим след преглед от администратор.

Благодаря Ви!

Грешка!

Моля проверете дали сте попълнили всички задължителни полета!

Коментирай по темата