Не/формалност на естетическото удоволствие в изкуството

Не/формалност на естетическото удоволствие в изкуството

Тайните на „Златното сечение“

Темата за „Златното сечение“ в изкуството е тема, колкото стара, толкова и нова. Това е тема, която е вълнувала, вълнува и ще продължава да вълнува всички, които имат отношение към природните закони, творчеството, естетиката и закономерностите, според които приемаме видното (картини, скулптури и др.) за красиво, естествено и докосващо мислите, душата и сетивата ни. Може би малцина са чували за т.нар. „динамика на естествения избор“. Ще си позволя съвсем накратко да ви запозная с нейните основни насоки – не защото това ще ви е много необходимо, а защото познанието дава сила и най-вече свобода. Ето какво смята психологът Павел Махотка – един от учените, изследвал в дълбочина психологията на изкуството, динамиката в картините и образите, въплътени в тях, както и техните закономерности. Според Махотка четирите основни механизма в тази област са:

1. Задоволяване на скрити или неоценени мотиви.

2. Трудности с блокирана интимност.

3. Утвърждаване на представата за себе си.

4. Контрол на конфликтите.

Нека първо кажем няколко думи по темата за задоволяване на скритите или неоценени мотиви. Ако за повечето от вас тези констатации звучат доста сложно или научно, то нека си ги преведем на езика на т.нар. „обикновени хора“. За какво всъщност става въпрос? Може би всеки от нас си е задавал някои от следните въпроси: „Как да се почувствам задоволен/а, взирайки се в собственото си тяло или в тялото на любимия човек?“; „Имам ли правилна представа за скритите и явните характеристики на това, което съм?“; „Моята себеоценка достатъчна ли е в случаите, когато трябва да опиша (изкажа, покажа, представя) това, което виждам сутрин в собственото си огледало?“; „Къде е пресечната точка между образите, пресъздадени в картините на великите автори и има ли въобще такава зависимост?“  и т.н. и т.н. Какво мисля аз ли? Мисля, че пред сложни въпроси от такъв характер сме изправени всекидневно. Някои не се замислят достатъчно, други са прекалено самовлюбени, за да виждат своите скрити или явни предимства и недостатъци, трети се съизмерват с красивите образи, които ни гледат от телевизионния екран или от предметите на изкуството. Тук стои въпроса за желанието и/или възможността да потърсим мотивите за тези си мисли и разсъждения. Научени ли сме да мислим самостоятелно, да приемаме нещата такива, каквито са или искаме да ги променим. А имаме ли мотивите, за да направим това? Тогава не мислим за „Златното сечение“ във всяка картина или скулптура, която сме наблюдавали – може би не защото не искаме, а защото не ни устройва, кара ни да виждаме собствените си недостатъци, да се поддаваме на депресии и вечен глад и т.н. и т.н. – всичко в името на публичната красота, в името на това, да достигнем „Златното сечение“, т.е. да бъдем перфектни. Не, ние не сме картини – ние сме съвършени в своето несъвършенство, красиви и уникални по своему, различни, интересни и провокативни, но само и единствено, ако умеем да го усетим, да го изкараме на показа, да го приемем като мотив за собственото си житейско превъплъщение.

Какво става, когато насочим тези си мисли към изкуството и начина, по който го възприемаме? А какво става, когато се взрем в някоя картина, в образите, чрез които художникът е искал да ни приласкае, да ни развълнува, да ни накара да ги съпреживеем? Дали винаги вграденото в една картина „Златно сечение“ е достатъчна гаранция за това, че картината или скулптурата, която наблюдаваме, ще остави следи в съзнанието ни, ще ни впечатли, ще ни докосне, а понякога и разтърси. Ето защо е любопитна тенденцията, разглеждана от Махотка, а именно: класическата психоанализа на изкуството да бъде използвана в съчетание с различни психометрични модели, близки до експерименталната психология. И за да не звучи много сложно и неразбираемо, може би е добре да се съсредоточим върху първичното възприятие, естетическото удоволствие и насладата, които изпитваме от досега с изкуството, във всичките му варианти – при картината с цветовете, багрите, нюансите и пр.; при скулптурите с извивките, с динамиката, с напрежението, с формите. Предполагам, че това е най-истинското, най-важното и най-естественото – естетиката в изкуството да не робува на тежки психологически концепции, а на красотата, създадена от природата. В този смисъл сечението наистина е „златно“, но не защото е утвърдена форма за създаване на изкуство, а защото е предпоставка и закономерност по пътя към изживяването на всяко произведение.

Какво мислите Вие?

Коментари (2)


  • Emilia Art Gravatar
    Светослав Вълков
    05.11.2014 / 12:42

    Очаквам с нетърпение и следващия коментар!

  • Emilia Art Gravatar
    Мария Ангелова
    09.11.2014 / 03:04

    Има една фраза,,да виждаш музиката„за мен това е да я усещаш със всяка фибра .
    Картината с формите и багрите отключва у нас в един момент спомени,в друг ,надежда.
    Картината не сме ние ,а душевното ни отражение.Тя отключва собствените ни представи
    за красота и асоциациите ,които предизвиква.Да виждаш картината с душата си това
    е вълшебството на изкуството.


Упех!

Вие успешно публикувахте Вашия коментар по темата : "Не/формалност на естетическото удоволствие в изкуството"

Коментарът ще бъде видим след преглед от администратор.

Благодаря Ви!

Грешка!

Моля проверете дали сте попълнили всички задължителни полета!

Коментирай по темата